Агресията в днешния модерен свят става все по-често явления сред подрастващите. Най-често тази агресия се среща в училищната среда, една сложна среда, която е благоприятна за множество прояви на насилие дори при децата от първи до четвърти клас.
Ето защо е важно родителите да имат добро познаване на характеристиките на агресивното и насилствено поведение, както и многото контексти, в които това поведение се изразява. Различни проучвания, както и моите лични наблюдения в качеството си на специализиран възпитател, показват, че агресията при децата на тази възраст се изразява от много други фактори, освен от този на училищно ниво. Едни от основните фактори които могат да бъдат причина за едно такова агресивно и насилствено поведение при тези деца, са възпитанието което детето получава от родителите, както и домашната среда в която то живее и израства. Друг фактор е също така, еволюцията на технологиите и модната тенденция тези технологии да бъдат използвани в училище.
Много често в нашето ежедневие на стрес, поведението на родителите, които се обръщат с агресия срещу децата си, несъзнателно ги превръщат в насилници. Децата все по-често си крещят едно на друго, повтаряйки моделите на своите родители, вместо да разговарят тихо и спокойно. Едно дете на което му се дава любов, търпение и време, дете, на което родителите са давали още през първите му 6 години възможност то да изразява своите чувства и емоции, много по-рядко става жертва на насилие в училище. Такова дете израства в благоприятна за психическото си развитие среда, което от своя страна развива неговото самочувствие и което го прави способно да отстоява себе си, без страх от последствия или реакцията на другите.
Често децата с агресивно поведение дори не се опитват да причиняват насилие върху такива деца. Те се насочват с насилие по скоро към деца с ниско самочувствие. Ниското самочувствие при някои деца може да бъде предизвикано също така от факта, че детето живее в семейство с ниски финансови възможности. Тук ще посоча именно модерните технологии като лаптопи, модерни телефони и други капризи, които децата идващи от семейства с по големи финансови възможности притежават и им се позволява от родителите им да ги носят в училище. Това разбира се разделя децата на две групи : « бедни и богати ». При « бедните деца » това предизвиква ниско самочувствие или завист. При другите от групата на « богатите деца » се оформя едно прекалено високо самочувствие и гледане с пренебрежение към противоположната група. Освен това, притежанието на такива капризи в училище често са повод за агресия, с цел присвояване на тези предмети по насилствен начин или на кражби, които засилват както физическата, така и вербалната агресия между децата, тоест настройване на едни деца срещу други.
Осъзнавайки всички тези факти, отговорността на родителите тук, е да спестят тези нежелани ситуации предизвикващи агресия и насилие в училище. Нека си зададем въпроса дали на тази възраст децата ни имат наистина нужда да носят в училище такива модерни телефони, лаптопи и други подобни. Често пъти самите родители дават умишлено телефони на децата си за да могат да се свържат с тях по всяко време. Това обаче е нужда на родителя, а не на самото дете. Нека си зададем въпроса дали това, че децата притежават телефони на тази възраст ще подобри комуникацията ни с тях. Онази комуникация, от която децата наистина се нуждаят, за да се развиват и да израснат едни здрави и пълноценни възрастни хора. Тоест, жива комуникация, гледайки децата в очите с любов, разбирателство, търпение, изслушване, внимание, разбиране. Именно липсата на тази истинска, жива комуникация е една от най-важните причини за развитието на агресия и неразбиране между децата в училище
Най-често срещаните форми на агресия в училище са физически и вербални : удряне, блъскане, обиди, прякори, дразнене, заплахи, взимане на лични вещи, говорене зад гърба на дадени деца или настройване на другите срещу тях.
Насилието и агресията в каквато и да е форма води до негативни психологически последици за децата, които го преживяват лично или го наблюдават в другите. Най-често срещаните въздействия са стрес, безпокойство, загуба на мотивация за ходене на училище, намаляване на резултатите в училище, чувство за безсилие, изолация, затваряне в себе си и дори идеи за самоубийство.
Родителите които забелязват такива „сигнали » в поведението на детето си, трябва да се отнесат с голямо внимание към това и да помогнат на това дете да изрази своите емоции. и притеснения В случай на насилие и агресия трябва незабавно да се вземат мерки. Това което се забелязва понякога е, че дори учителите и персонала в училище банализират тези явления и не отдават нужното внимание за защита на тези деца които се оплакват, търсейки помощ и защита от тях. След няколко такива безразличия към такава ситуация от страна на училището, детето спира да се оплаква на учителите защото така или иначе нещата не се променят. Самите деца започват да се чувстват виновни и често дори не споделят в къщи какво се случва с тях. Ето защо е много важно родителите да наблюдават поведението на детето и да се отнасят с отговорност на всяка една промяна и необичайни реакции. То трябва да чувства, че може да се опре на родителите си, които да гарантират неговата безопасност.
Трябва да обясняваме на децата какво е агресия и коя е разликата на начина по които се използва тя. Когато детето е подложено на агресия и насилие в училище, то трябва да знае, че да се защити физически или вербално, не е агресия, но е защита, без която то ще бъде подлагано все по-често на насилие и тормоз от другите деца.
Децата с агресивно поведение, имат също голяма нужда от помощ. Често именно изразявайки се чрез агресия, тези деца искат да привлекат вниманието на родители или учители, за да бъдат видяни и чути. Децата които не се чувстват обичани или се чувстват отхвърлени от родители или учители, сменят поведението си към агресивно, за да бъдат забелязани. Това се случва често когато в семейството идва новороденото братче или сестриче и цялото внимание на родителите е прехвърлено върху него.
Друга причина някои деца да се изразяват с агесия е, че не са научени на граници в искането и поведението си. На тези деца всичко им е било позволено и те не могат да различават доброто от злото и това, че когато причиняват агресия, това причинява болка на другите. Тези деца са научени да получават всичко тук и сега. Ето защо правилното възпитание до 6 годишна възраст е от голямо значение. На тези деца трябва да им се обяснява какви са последтвията от тяхното поведения за другите. Тоест да се научат постепенно на емпатия и разбиране. Освен това, често родителите и учителите на такива деца, отговарят на тяхното поведение по същия начин, тоест с агресия. Наказват децата без каквито и да било обяснения, вместо да се опитат да обяснят какво точно в поведението на детето е предизвикало това наказание, за да може то да разбере и да се опитва да не го повтаря, за да не бъде наказано наново. Много е важно да се дава възможност на тези деца да изразят точно какви са чувствата, който ги кара да имат това поведение към някого. Изразявайки тези чувства те ще могат да намалят стреса и гнева събран в тях. Разбира се, че това изисква търпение, но с време и постоянство е възможно нещата найстина да се подобрят.
Нека не забравяме, че децата се раждат като един чисто бял лист. Те не знаят какво е добро, зло, агресия, насилие, страх. Цялата картина, която ще бъде « нарисувана » на този бял лист зависи в най-голяма степен от нас родителите. В днешният ни забързан и стресиран свят, трябва да намираме време за нашите деца, време да ги научаваме да живеят с любов, емпатия разбирателство, време да бъдем с тях, за да се да се чувстват обичани, време за прегръдки и подкрепа винаги когато имат нужда, време да ги учиме на граници, за да имат една безгранична любов към живота, хората и света!